Искам да съм писател



Шофирам към вкъщи след работа, а по радиото звучи песен, която ме връща в лятото. Изведнъж десетчасовият работен ден се смъква от мен, изпълва ме чувството, че пътувам към „Градина”. Утрешните ангажименти абдикират в нечии чужди притеснения. Не ми пука дали утре ще се блъсна челно в тях - сега съм свободна от всичко освен от желанието да мечтая. При мечтане рязко ми се качва адреналинът и мога да измисля екстремни неща за бъдещето. Мога да съчиня животозастрашаващи чувства, да танцувам с бодри надежди по въображението си, въобще мога да отида далеч. Няма много време за мечтане обаче, ще бъда вкъщи след около десет минути. Десет часа на работа срещу десет минути само за мен и отсъствието ми от реалността. Толкова бързо минават. Но пък ги имам всеки ден. Някой път си представям, че наистина пътувам към морето. Дори усещам вкуса на кафето, което ей сега ще си купя от бензиностанция. И соления вкус на въздуха, който залепва по кожата ми още преди Бургас. После стъпвам на пясъка и това е сладко и естествено като завръщане у дома. Следва нахлузване на сламена шапка, нищо че е почти полунощ, чаша с мента и сода, наздраве, Морето ми! Изтриване на грима. Скъсване с дрехите. Музиката на вълните. Сърбеж от комари. Липса на каквито и да е планове. Всичко е днес. Днес е всичко.

Днес обаче мисля за друго. На Нова година татко ми каза, че може би е време да имам и своя книга. Мисълта за това е като мечта в минало време. Комплимент от онези, които не вярваш, че заслужаваш, но пък ти се иска. Искам да съм писател. Адреналинът от мисълта и от песента забърква хаотична смес от обещания и планове – как ще сядам да пиша всяка нощ, когато детето заспи, как до края на февруари ще имам шест разказа, въобще до месец ще бъда писател. Хубаво е на 36 вече да си нещо, което харесваш...

Обаче десетте минути минават и вече въртя трето кръгче в квартала, за да намеря къде да паркирам. Не стига, че няма места, ами някой е наредил кофите за боклук така, че да си запази лично местенце. Толкова е дразнещо, че забравям за всякакви градини и писатели, набивам спирачки по средата на улицата, излизаме с всичките ми бесове от колата и започваме да дърпаме свирепо кофите за боклук, за да заема мястото, за което съм платила данъци и 150-левова винетка за синя зона. Мръсна, бясна и с внезапна слабост в ръцете от упражнението с кофата, паркирам под съпровода на клаксони и псувни. Нека се вълнуват, важно е да хвана месарницата, книжарницата, аптеката и плод-зеленчука. По пътя вадя изпод лаптоп, фотоапарат и чантичка с гримове тефтерче с набелязаните задачи. Мамка му, трябваше да мина и през пощата. Всяка година с една приятелка си пращаме подаръци за рождените дни. И тази година подаръкът ми ще закъснее. Мамка му, та аз дори не съм го купила! Как минаха тези почивни дни?! Чистих, подреждах, готвих, прах, простирах и гладих, водих детето на рожден ден, на Витоша, пазарувахме, учихме, пак готвих, снимах сготвеното, снимах детето, поствах в блога си, правих експерименти с шоколадов ганаш и с крем меренг, пресадих подправките и орхидеите, свалих кройка за парцален паток, колебах се между него и гъсок, четох и книга, но предимно оферти за шевни машини и кухненски роботи, по едно време спах, не точно в тази последователност май, но със сигурност поне още веднъж съм готвила, чистила, учила, снимала, прала, простирала и гладила, вероятно съм спала, но не е задължително. Пак не остана време да пиша. Нито да купя подарък. Но подарък ще купя на всяка цена.

След месарницата минавам през книжарницата. Пет тетрадки с тесни и широки редове, моля, моментно лепило, цветни картони, а да имате отвертки? И, моля ви, някои по-здрави подвързии! Нямате отвертки? Трябва да мина и през железарията. Връщам се обаче в книжарницата. Забравих, да имате цветно тиксо? На картинки, точки, райета – ще взема от всички видове. А тишу хартия? Не? Лошо! Наскоро се запалих по скрапбукинг... Ще мина и през друга книжарница. Да не забравя нова фасунга от железарията, безцветен лак и антична пудра. Откога се каня да декупирам библиотеката! Дали ще имат антична пудра...

В плод и зеленчука ме цакат в сметката, но нямам време (нито нужните черти от характера), за да се разправям. Времето се топи, а искам тази вечер да изплета и дрешки за едни чашки. За какво са им на чашките дрешки ли? На тях не им трябват, а на мен. За да ми красят. И да съм спокойна, че ако чашите съм ги купила, дрешките им са hand made.

И в този момент – хоп, от някаква витрина ми тропат. Някакви безобразно красиви обувки крещят. Викат, че били мои, шити били, за да ме направят щастлива. Влизам и ги прибирам, какво да правя. По-добре прецакана в сметката домакиня с нови обувки, отколкото само прецакана в сметката домакиня.

Отключвам вратата вкъщи. Кучето прави пируети във въздуха, иска да ме целува. В радостта му има нещо от това: „Все нямаш време за мен. Защо ме взе тогава? Храна и разходка не са ми достатъчни.” Нарамила тази вина, цитруси, салати, пържоли, тетрадки, картони, нова фасунга, безцветен лак и нови обувки, влизам в кухнята. Първото, което виждам, са саксийките с босилек и розмарин. Май не трябваше да ги пресаждам, увехнали са. Отварям тефтерчето, за да си запиша да купя нови подправки (о, трябва ми и ново тефтерче, но къде да запиша това?!). Понеже така и така съм отворила тефтерчето, започвам по списъка. Леле, как ще свърша всичко?! Губя си времето с подобни въпроси, винаги го свършвам. Добре, че не записах, че трябва да ставам и писател. Няма време за глезотии.


Посвещавам на моята приятелка Румяна Босева – Лулуто, която освен, че днес има рожден ден, е виновна да вярвам, че имам сили за всичко, за което имам желание. Включително за лудостта. Ето и част от вината й: www.luluto.blogspot.com
А тази песен е за нея и за морето ми :)



Коментари

  1. А най-хубавото е, че докато го мечтаеш и пишеш, и вършиш всички неща, ти всъщност си вече писател. И ти се получава чудесно! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Прочетох коментара ти някъде из софийския градски транспорт в телефона си. В тичане за едно и друго не отговорих веднага, извинявай. Но често се сещах за него и ми ставаше мило и топло, благодаря! :)

      Изтриване
  2. "Лудите, лудите - те да са живи!"
    Лудите свалят правителства; палят огньове (в себе си и у другите); променят, провокират, усмихват.
    Лудите минават през света с ярки обувки. И ни карат да наобичаваме собствената си лудост!

    Благодаря за споделеното!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз благодаря!!! Има красота в лудите. А с красотата трябва да се внимава, нали? :)

      Изтриване
  3. Ти си писател. Книгите са страничен ефект на този факт.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря и на теб! От сърце! Да, писател съм, защото пиша. Ако един ден стана писател не само защото пиша, ще го напиша, обещавам! :)

      Изтриване
  4. Разкошна публикация! Разсмя ме и ме просълзи, и ми описа деня, и ме докосна! А това си е работа на писател! :)

    ОтговорИзтриване
  5. На 36 имах време за всичко това. Или поне сега така ми се струва. А ти си писател. Ще си купя първата ти книга! Благодаря за усмивката, настроението и удоволствието! Поздрави и успех!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря от все сърце! Дано се видим на сбирката за първата ми книга, за да ти благодаря, защото ще си една от причините да има такава :)

      Изтриване
    2. Много ми харесва блогът ти, всичко написано и наистина трябва да напишеш книга, а тя ще е -“ книга, дето след като си я прочел, ти се ще авторът, който я е написал, да ти е страшно близък приятел, та да можеш да го повикаш по телефона когато ти се поиска” .Написаните от теб неща ме карат да се усмихна, разплакват ме и ме вдъхновяват . Ще съм от първите купили книгата ти и ще си я пазя да ми е под ръка , всеки ден, за да започвам деня чувствайки тези емоции <3
      Силвия

      Изтриване
    3. Скъпа Силвия, този текст е стар, а още нямам книга :) Е, имам блог и той ме радва, защото тук може да си говорим :)
      Благодаря за всяко твое послание, имай вдъхновено лято! <3

      Изтриване
  6. Хей , какво направи ти днес ? Отиде ми следобеда в четене на блога ти ... И искала да бъде писател - та ти си !
    Сигурно милиони пъти са ти казвали , че пишеш вълшебно , но нека ти го кажа и аз - омайваш ме с думите си !
    Ииии ... преди да дочета края с приятелката / Румяна / , не знам защо но нещо в разказа ми напомни за нея . Може би дрешките на чашите ?
    Моля те , стани писател , трябва ! Наложително е ! Вселената и хора като мен имат нужда от твоите думи .

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, мила Юлияна!
      Ако имаш още няколко часа за губене, те каня и в новия ми блог: http://eattravelloove.blogspot.com/ :)
      Благодаря за всяка топла дума и мисъл! :)

      Изтриване
    2. Ха, сега виждам, че имаш блог за пачуърк! Новата ми страст! :)))
      Аз съм начинаеща и с удоволствие ще "погубя" доста време из твоите красиви творения! :)
      Мила

      Изтриване
  7. Потапям се!
    Добре, че има хора като теб, за да мога да си представям и моите истории в думи!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. А колко пъти съм потапяла моите мисли в твоите снимки?! Благодаря ти от сърце! :)

      Изтриване
  8. Добре написано и казващо толкова много...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Остава ти успокоението,че това го изживяваме всички ежедневно-поне жените,но така написано изглежда забавно!Та ти си писател,нали ние четем и въздишаме!Поздрави!

      Изтриване
    2. Благодаря, че ме усмихна! Прекрасна есен и още по-вълшебна следваща година!

      Изтриване
  9. Наистина е много вълнуващо написано. И да, писател си. Имаш приятелството и признанието на думите , а те са тези , които допускайки ни да се разхождаме из света им , ни превръщат в писатели.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ако съм писател, съм много отнесен писател :) Да отговарям на коментар от миналата година - сега! Извинявай! И благодаря, огромно благодаря! :)

      Изтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации