Калин Терзийски: Доста войник е днешната жена


Когато прочетох първата глава от неговия „Алкохол”, имах написана собствена книга. Цъкнах на папката с всички 250 страници и я запратих от виртуалното й ложе във виртуалното й небитие. Да си почива от надеждите ми, че един ден ще я харесам. Вече знаех защо няма.
После се запознах с Кайо и веднъж му признах, че чувствам за своя лична мисия това той да достига до повече хора. След това интервю по-добре и отпреди зная защо.
Трудно ми е да пиша за него, защото всяко словосъчетание ми мазнее като клише. Аз обичам някои клишета, но обичам Кайо повече, а на него клишетата не му отиват. Не му отива нищо мазно, нищо префърцунено, нищо което съм давала някога на някой друг.
Какво ми даде той ли? Нова дефиниция за мъжество. И за добро. За литература – също. Дори за любов. И както след първата глава на „Алкохол” всяка от тези дефиниции ми звучи като да е дремела цяла вечност в мен. В очакване на своето буре барут и на един войник, който да го запали.


В едно интервю казваш, че читателите ти се главно жени. Как ще им се стори новият ти роман „Войник”?
Не мога да преценя дали са главно жени, но по-активната част, която ме търси и намира, е предимно женска. Пишейки, аз се опитвам да стигна до максималните дълбини на опознаването на себе си. Има една велика картина на Рембранд „Урок по анатомия на доктор Тулп”. Имало е лекари, които са правели такива уроци за пред богатата буржоазия, а някой художник им е рисувал потрет. Аз правя нещо като тези публични уроци по анатомия, на които изследваният обект съм аз, защото не мога наистина да опозная друг. Смешно е да смяташ, че опознаваш друг човек. Щом съм написал нещо толкова сериозно в изкуството на себеопознаването, аз съм сигурен, че жените, които са по-склонни от мъжете да се занимават с това изкуство, ще харесат книгата много.

А как ще им се стори главата, в която разказваш как си убил две сърни?
Тя именно е опит да стигна до територии на моята психика и на живота, които са ми все още непознати. Стремя се пишейки да постигна колкото се може по-голяма осъзнатост, а това е изключително важно и за романа, и за мен, защото човек, осъзнавайки чрез писане, пораства. Аз го препоръчвам.

Връщам те към главата със сърничките. Стряскащо разголен си.
Разголен е порнография, а аз говоря за урок по анатомия – което е още по-нататък от разголването.

Няма да го наричаме разчленен обаче, не звучи добре.
В анатомията се нарича отпрепариране. Да отпрепарираш еди кой си мускул, тоест да го изчистиш и да го докараш до най-изчистения му вид.

В същото време повечето хора са предпазливи, потайни, театралничат от ръба на изкуственото си лустро. И въпреки това същите тези хора те четат и харесват.
Ако моите романи им дадат смелост да бъдат по-открити и по този начин да бъдат по-осъзнати, това ще е чудесно. Ако „Войник” е лекарство за хората, които живеят с маска, която ги измъчва, ще бъда много щастлив.

Наричаш „Войник” история за израстване и осъзнатост, за волята да си щастлив. Тръгнал си на тежка битка. Хората днес търсят лесни пътища към щастието от типа на „7 начина да оправим живота си”.
Който учи хората да не навеждат глава и да се усмихват винаги каквото и да става, той дава добри съвети. Така че дори лайфстайл писателите са полезни. Както казва  в един от епиграфите си Августин Блажени „Толкова страдащи, колкото са се отдавали на страданието.”
Една будистка учителка решава, че животът трябва да приключи и ляга на кладата за кремация самичка и си я запалва. Минава един учител будист и пита: „Не ти ли е горещо там?” А тя отговаря: „На такова място може да му е горещо само на глупак като тебе.” Тоест глупак, който може да си позволи да страда. А цялото ни общество в момента е такова: „Колко сме зле!” Помислете си за чумната епидемия през 1357 г., когато е умряло половината от населението на Европа. А вие страдате, защото нямате пари да си купите трети цветен телевизор! И най-наглите казват: „Да, ама ние сме в Европа.” Помислете си за онези 2 милиарда човека, които имат на ден по толкова вода, колкото ползва един българин, за да си измие и без това развалените от мързел и страх зъби. И същият този българин се е олял от самоокайване. Защото си е позволил да страда – човек лишен от дух и насочен само кам материалното, няма как да не страда непрекъснато.

Подзаглавието на „Войник” е „Упование за обезсърчените”. Как точно тази част от българите, която се дави в материалното блато, ще намери упование в литературата?
Тия, които не искат упование, да не го търсят. Моите книги се продават въпреки обидата си към комерсията. Имало един много велик певец на шансони, станал прочут в Париж в началото на Бел епок, който в началото нямал много публика. Имал обаче тояга като част от реквизита. Веднъж набил някои от тези буржоа, които били да го слушат, заради простащината и еснафщината им. И в следващите седмици не можело да се влезе в Мулен дьо ла Галет, толкова народ искал да го слуша. Това е начинът. Еснафите често обичат да бъдат бити, защото те усещат, че има за какво.

Беше ми разказвал как си дал съвет на колега – млад психиатър, за това как трябва да се помага.
Да, той каза: „Предпочитам да не давам на човека риба, а да го науча как да я лови.” Аз се ядосах и след три дена се сетих кое е разковничето: „Не го учи как да я лови. Научи го да не яде!”, казах му.

Защо да не го научи да лови риба и да дава на другите бедни?
Защото ще ги направи още по-нещастни, слаби, зависими, скапани и урудливи. Не! Бедните са бедни, защото не могат да ловят риба. А още по-бедни са защото са алчни и искат да ядат много. Ако човек се научи да живее без алчност и без желание за повече и повече, той никога няма да е беден.



Има ли някаква символика в това, че всеки ден пишеш в мола? Как се пише романа „Войник” в мола, пълен с витрини и пластмасови хора?
Аз искам да издам една поредица, която да се казва „Аскетът в мола”. В мола човек може да е като сред природата. Всъщност човекът си е какъвто си е където и да е. И в природата може да е алчен „А, птичка, ще я уловя и ще я изям”, а в същото време може и да не го направи. Така и в мола може да не консумира нищо. Когато нямаш алчно, остро и мъчително желание да имаш, молът се превръща в много светло място. Като говорим за мола, мъжеството да овладееш алчността си и въобще страстта си е едно от най-важните мъжества.

Тоест мъжеството не е полов признак?
Не! Жените често са по-мъжествени от мъжете. Просто думата ни е такава.  

Как виждаш събирателния образ на съвременната жена?
Съвременната българска жена е доста енергична и доста смела. Доста войник е тя. Мъжете са по-зле. Тя притежава кураж, твърдост, самообладание и невъзмутимост пред живота. И освобождаването на жените в България тече добре. С известни трусове. Деян Енев има един разказ за Манго, който живее в пролома на Искърското дефиле и всеки ден взима въжето и отива като хамалин. Скача отзад на влака, но един ден не се връща. А покрай прелеза се вият лешояди и гарвани и тогава жената на Манго, която мие чинии в колибата и гледа две-три деца, „нахлузи – казва Деян Енев - късата ластична поличка и тръгна към София.” Тоест при силното обедняване на немалка част от българските жени метафорично им се наложи да нахлузят ластичната проститутска поличка. Много българки се ожениха за чужденци, което е чиста проституция. И никакви обяснения за любов не вървят. Тази поличка е много силен удар върху еманципацията на българката. То е заради бедността. Не, то е заради това, което говорех. Жената, която иска да има кожено палто от норки и два телевизора, тя става проститутка.

А останалите жени стават мъже. Развиват извънгабагаритна мъжественост. В същото време имат нужда от закрила. Вярваш ли в това старо клише?
Жените, които отглеждат деца, определено имат нужда от всякаква закрила. Но жената просто така да бъде унижавана като по-некачествен човек, който не може да се справи и затова трябва да бъде закриляна като инвалид, не! Всяко даване на милостиня унижава. Нужно е друго – равенство и високи изисквания. Помага се на жена само когато носи нещо тежко.

И когато сглобява мебели, когато пробива стената, когато си сменя гумите. Или?  
Нямам нищо против разделението на труда, смятам го за смислено. Но не и унижаването на един човек чрез даването на милостиня и обграждането му с излишни грижи, когато той може да се справи сам. И понеже се занимавам с благотворителност, аз не го правя за доброто на тия, на които давам. Защото това обикновено не е добро – да направиш един човек по-слаб и по-зависим. Правя го, за да приучавам себе си. Гледам да запазвам зъбите и гръбнака на тоя на когото давам, и да му обяснявам, че това не е нормалният начин на живеене – като просяк и като зависим човек. Той трябва да остане корав, твърд, здрав и да остане войник в живота си, а аз давам заради себе си. За да пречупя алчността си и скъперничеството си. И за да дисциплинирам в себе си доброта.

Като говорим за мъжество и за доброта, според теб трябва ли малките момчета да бъдат научени да удрят, когато ги удрарят, или това е порочен кръг?
Това за неудрянето важи за големите хора. Детето трябва да расте като вълче, докато има силата и зрелостта да разбере какво е да си човек.

Ами ако го оставиш да порасне вълк?
Ти посей семето на знанието за доброто и злото и то ще избуи. Защото да бъде прекършена природата на едно дете от раждането му не е хубаво. По-добре да стигне до добротата, минавайки през себе си, през истински неща. Нека се бие, нека хапе, нека преживее всичко, за да узрее до добротата и да я усети. В романа „Войник” има една четвърт за това. Не можеш да станеш добър защото ти е счупен гръбнакът. Бъди първо лош, бъди звяр, бъди всичко. Само след това ти можеш да станеш истински добър.

С какво жената допринася за мъжеството на мъжа?
В романа има и една голяма любовна история. Любовта е двигателят на живота. Любовта е силното чувство между мъжете и жените. Кой е казал, че любовта към изкуството е по-висша от любовта към жената или към мъжа?! Глупости! Тази йерархия е изключително примитивна. Любовта между хората е двигател. Човек е награден с нея, тя е щастието и човек е всякакъв заради нея и благодарение на нея. Човек може да е и е герой благодарение на любовта.



Цялото интервю беше публикувано в бр. 303
на сп. „Всичко за жената” на тема Мъжете.

Коментари

  1. Интервюто е публикувано доста отдавна, но ще напиша коментар, защото едва вчера се сблъсках с книгата "Войник" на стелажа на една книжарница.Сранно е как думата война и нейните производни се котират много повече в днешно време, отколкото думи като мир, любов приятелство. Зная, че звучи малко наивно и сълзливо, но това е още едно доказателство, че не сме узрели като хора, общество и нация, след като в 21 век, продължаваме да "воюваме" Макар и със себе си.И когато няма външни войни, ние непременно ще ги създадем вътре в нас.И този особеност май е общочовешка и надхвърля границите на индивид, общество, нация:) Какво да очакваме от това общество и от хората тогава.Как да бъдем хармонични и щастливи с другите, при положение, че нашата душа е арена, а не олтар. На тези размисли ме наведе тази книга.Иначе харесвам автора,предполагам, че и книгата ще е добра и че аз също ще открия част от себе си в нея.Все пак съм част от воюващото човечество :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Привет! Радвам се, че ми писахте и ще се радвам още повече, ако вземете книгата и отново ми пишете. Този роман е силно антивоенен. Не се подвеждайте по заглавието. Да, има и метафора в него и именно за този метафоричен смисъл на думата "войник" говорим в интервюто. Кайо няма предвид например, че българската жена е войнствена, агресивна, а че е борбена, силна, волева. Прочетете книгата, препоръчвам ви я, и след това можем отново да обсъдим :)

      Изтриване
    2. Моя приятел Кали н е безумно прав за да се научиш да станеш добър трябва да си първо лош. Да преживееш болката преди да преживееш радостта и любовта.В личния си живот минах през най страшните моменти на тъга и болка.Споделих една нощ във фейсбуук на Калин че нямам сила да хвана писалката или клавиатурата защото съм в огромна депресия и се наливам сам нощем с алкохол в южния парк така станахме добри приятели аз винаги му подавам ръка като го видя.Той направи много за да излезна от емоционалната дупка и да хвана клавиатурата.Майка м и и баща ми в годините умряха в агония пред очите ми .Отчачх се много дори продадох наследствения си апартамент и взех по малък .И психолозите казват ,че при промяна на място за живот имаш период на срив моя беше огромен миналата година не знаех на кой свяят се намирам,но постепенно се адаптирах към новия си квартал и дори хванах клавиатурата.Публикациите на стената ми във фейсбуук са публични не се крия от никой и ор нищо опитвам се да заредя света с доброто и любов защото знам какво е от другата страна тъмно е няма никой дори патици няма около теб само една пейка звезди тъга болка а на следващия ден света пак тръгва за работа пак виждам кварталните си приятели в кафето дето е на 40 метра от блока в който се подвизавам.Един ден обаче направих една огромна промяна . Взех една водка и я гледах само я гледах ама не я изпих хвърлих пълното шише.И от тогава тежките нощи престанаха отворих се към света станах по различен.Започнах да си търся работа.Почти 2 години изобщо не би ми и хрумнало че ще работя аз съм бил охранител по разни сгради цял живот и психолог професионален кадър съм на наркокомуна тъпо е да си лекувал наркомани а ти да се правиш на такъв но ми бе нужно време за да се осъзная .Алохол ми промени живота тотално. Аз съм му го казал на Калин трудно хващам книга чета в интернет само. Но Аклкохол прочетох и още една Захир на Паулу Коелю дето на връх коледа 2013 година леля ми Ани ми подари. Опитвам се да направя генерална промяна в професионалният си живот не искам да вися като пазач със старците цял живот въпреки че аз не мразя нищо и никой на тая земя. Не знам дали ще пробия с психология малко м и е стажа в тая област. Но по важното е че не се отказвам и не мисля да го правя никога благодарение на това което Калин Терзийски ми сподели в Алкохол.Пък и звездите без алкохол са 3 пъти по красиви.

      Изтриване
  2. Като се замисля, макар, че жените сме в пъти по заети от мъжете и вършим много повече работа,сякаш успяваме и да намерим време да седнем и да четем повече от тях, което показва колко по организирани през живота си.И аз познавам повече жени, които четат и то много често.Радвам се че ни пишете и давате това интервю.Определено творбите му си струват и всеки един,който иска да прочете по различно нещо трябва да го направи.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации