Ода за мъжете



Що пък ода?!
Ами така ми дойде.
Сигурно защото обичам мъжете.

Те са по-честни от нас. Поне докато не паднат в кризата на средна възраст. И да кажем, че на нас ни се е наложило да станем по-хитри. Представям си как не ме пускат в библиотека или ме връчват за съпруга на похотлив чичо като част от делова сделка. За него да бъде честен е въпрос на спазване на правилата. За мен да бъда хитра е въпрос на емоционално оцеляване. И все пак това е предимство - те са по-честни.

И са по-слаби някак. Изпитват ужас да отидат на лекар. Преживяват по-тежко провал, предателство, смъртта на кучето си. Страхуват се от гейове, но го наричат „непоносимост”. Бият се помежду си и наричат другите начини да се реши проблема  слабост”. А е точно, точно обратното. Бият и жени. Отново тежка слабост. Не плачат – наричат го „мъжество” – стига де! И са все по-затворени за чувствата си. Тренират безопасност на сърцето с твърдост и хъс, с които може да се пази само животът.
Пазят се от това да изпитат доверие, привързаност, страст, нужда. Наричат всичко това „мъжество”, а е точно, точно обратното. Да, страхът е обратно на мъжеството. И колкото повече се страхуват, толкова по-унизени се чувстват. Казват, че жените сме виновни. Сигурно. „Някои от нас станаха мъжете, за които бихме искали да се омъжим”, пише известната журналистка и феминистка Глория Стейнъм. Колко жалко за всички нас! Но докато ние презираме мъжете заради този факт, те започнаха да ни се възхищават, че го умеем. Те са по-благородни, това е.

Мъжете обичат по-силно. Трудно ми е да го призная, но още по-трудно е да се живее с това. С чувството, че не отвръщаш достатъчно, че не си спазила клетвите си, че не си добър човек, щом можеш да изпуснеш балона на любовта си. Продължаваш да летиш, но вече нямаш собствен балон, с който ти е леко над покривите и ежедневния конвейер. Имаш само неговия балон и неговите мъжки ръце, които те стискат. Имаш и мъжката му дума. И всички думи, които не ти е казал.
Летите тежки за балона, летите тежки с тази надежда, че ако не те изпусне достатъчно дълго, пак ще срещнете твоя балон в небето. И пак ще летите леки. И двамата знаете, че твоят балон вече го няма - той е къс от облак или прах в океана – някакъв въздушен спомен, но и двамата мълчите от страх и от надежда. Въздухът в балона му се сгъстява, погледът му се втвърдява, но мъжките ръце те стискат, разтреперани като криле. Колкото повече го е страх, толкова по-кораво гледа. И започва да избира тъмни облаците, през които те превежда. В тъмното никой няма да види, че в ъглите на тези корави очи вече пълзят солени сълзи.
Ако си достатъчно силна, пускаш ръцете му и го оставяш да се изгуби в своята гора от тъмнина. Ако не си, той пак ще те пусне и пак ще изчезне. Защото те обича повече отколкото ти него. И ще те обича дори когато ти се вричаш в лек полет до някой друг.
А когато мине време, можеш да срещнеш отново балона му. Закрепил го е майсторски на края на един син облак и по някакво чудо всички орли и гръмотевици знаят, че трябва да го пазят. Това е един много силен балон. Има облаци и с женски балони, аз знам един. Но те го умеят по-добре. Мъжете.

Текстът е публикуван в бр. 303 на сп. "Всичко за жената" на тема Мъжете.

Коментари

  1. Често се изумявам, как у мъжът до мен няма и капчица злоба. Спортна такава има в изобилие, но ежедневна и злободневна никаква. Чак ме досрамява, когато аз, афектирана от някаква емоция, изпускам искри и хврълям огън, а той някак благо ме усмирява. Иииии... по-честни са, да. И умеят да обичат.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. И много други неща са. Стига да ги има до правилното момиче :)

      Изтриване
  2. Изумително е, че се е намерила жена, която да го признае :-) Потресен съм :-) И въпреки, че с времето разбрах, колко мъжете и жените са различни ще призная нещо на жените, което от гледна точка на майката природа са по-съвършенни от нас - вроденото генетично чувство за създаване и опазване на живота на всяка цена. Това разбрах, че не се учи. То е силно изразен генетичен код, който не подлежи на никаква логика. То е като инстинкта на кръвожадното животно, което разкъсва своята жертва за да се нахрани. При мъжете това не съществува на всяка цена.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. О, за жените одата ще е два пъти по-дълга :)) Благодаря ви за милите думи!

      Изтриване
  3. Нали точно ние,жените сме с призвание /като пол единствено,не като личности/, да запазим човешкия генетичен код, на всяка цена, да го украсяваме и усъвършенстваме. "Всеки от нас, независимо дали е мъж или жена, е недоусъвършенствана частица от Бога" . Т.е. - индивид различен, неповторим. Не би трябвало да се класифицира по полов признак като някаква таксономична единица! Иначе си звучи красиво.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Както написах и в горния коментар, одата за жените би била два пъти по-дълга :)

      Изтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации