Вчера


„Не бива да гледаш назад.” Що? Аз обичам своето вчера. Няма нищо лошо в моето вчера, което да искам да забравя. Във вчера живеят само нещата, които ме определят – тогава защо да не гледам към себе си? „Важно е само днес, само сега.” Но всяко днес е утрешно вчера. Колко дълго е важно днес?... Моето вчера ми помага да седя изправена днес, а когато залитна, съм спокойна, защото зад мен не е бездна, а пълно с хубави хора, хубави улици и много любов. 

Вчера пекох мъфини за рождения ден на сина ми. В същата тази кухня, в която баба ми печеше курабии за мен. Тези курабии, които обвинявах за пубертетската си пухкавост и на миризмата на които не можех да устоя. На мястото на Раховеца сега има лъскава печка, която ми къса нервите, докато й почистя петната, но ароматите над нея често са същите като едно време. Не мога да правя лютеницата на баба, нито бялото й сладко, но мога още да си спомням за тях и това ме кара да обичам тази кухня повече.



Вчера минах край Попа. Слагаха му нови плочки, а самият паметник май беше лъснат. Същият този паметник, който сменяше дрехата си – през зимата покрит в бяло, през лятото – наакан от гълъби, винаги същият, от който тръгваше всяка важна среща вчера. Всеки див купон в крайните квартали. Всяко ново приятелство. И със сигурност всяка любов – тя идваше под мишница с червен карамфил и си тръгваше с размазана спирала. Все от Попа. В седем вечерта.

Вчера говорих с най-добрите ми приятелки по скайп. Даже успяхме да се видим между кърменето на едната и операцията на другата. Тя е лекар, не че са я оперирали. С което искам да кажа колко се гордея с нея. Гордея се и с двете! Познавам ги повече от 25 години, което някак ми дава право да изпитвам гордост. Те са моето вчера, моето днес и на първи ред на моето утре. Същите тези момичета, с които режехме с ножички за нокти малките си пръсти и „съединявахме” кръвта си, за да станем кръвни сестри. Същите, с които „замразявахме” мъката със сладолед и я потапяхме в „Карамел Му”. Говорехме с часове по домашните телефони, скрити в килера, и се събирахме „на видео”. Успокоявахме страховете си и се заричахме с тежки думи, че „като пораснем, никога няма да правим като големите”. Ха!
Днес скайп е пъпната ни връв. Вървим по различни географски ширини, но все една до друга. Ако не беше нашето вчера, нямаше да знаем как. Защо да не гледам тогава назад?!

Вчера бях „на баба чедото”. Днес чувам как моята майка нарича така сина ми и зная колко силен ще го направи това утре.
Вчера мечтаех „каква ще стана”. Днес съм просто в друга мечта. Вчерашното мечтаене не е било на вятъра.
Вчера бях добър човек. Но днес съм по-добър. Затова обичам вчера – дава ми отправна точка, дава ми стимул, дава ми яркост.
Вчера бях „момичето на нечий живот”. И утре ще бъда. Знам как. От вчера.
 ...
 Знам какво направих вчера. Вярвах, че днес ще е по-добре. И ще бъде!


Текстът е публикуван в бр. 300 на сп. "Всичко за жената" (11-24 октомври 2012), който е на тема "Вчера".

Photo credit Snowflakesarewhite\Foter\CC BY-NC-ND


Коментари

  1. Благодаря! Много хубаво написано :)

    п.с. за петната по печката ползвам една страхотна микрофибърна кърпа :) трябва да проверя на коя фирма беше :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз благодаря! А кърпата е лесна работа, да видим дали ще мога да направя като вашите овесени кексчета с портокал! :) Поздрави!

      Изтриване
  2. Прекрасно!Всяко ново е добре забравено старо, от вчера, нали?:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. И също: никое добро вчера не може да бъде добре забравено :) С поздрав!

      Изтриване
  3. Изключително мило, уютно, човешко! Емоции и чувства, извиращи направо от сърцето! Благодаря за удоволствието, което ми донесе Вашият разказ! Продължавайте да пишете. Правите го по един неповторим прекрасен начин.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Изключително мило от ваша страна, благодаря - топло и човешки! :)

      Изтриване
  4. chudesno! samo ako mojeshe i teleportaciq da ima!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. В известен смисъл телепортацията зависи от нас :)

      Изтриване
  5. Разкошно написано... Благодаря Ви! Прекрасно е да има добър спомен за вчера, за да има усмихнато утре :)

    ОтговорИзтриване
  6. Едно от най-истинските споделяния, с които съм се срещала напоследък!
    Много силно!

    ОтговорИзтриване
  7. Маргарита димитрова9 октомври 2013 г., 5:53

    Много хубаво , много ! Много истинско и земно . Благодаря от сърце .Искам повече такива изповеди да чета .Поздравления !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря и от моето сърце! :) На този адрес изповеди не липсват. Драго ще ми е да се срещнем отново :)

      Изтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации