Купете си кубинки, влюбете се и бъдете вечно млади

Попитах Гугъл какво разправят милионите му обитатели за вечната младост. Гугъл ми се изфука със 75 300 резултата по темата, а на мен силите ми стигнаха до деветата им страница. И как не?! Остарях, докато чета за вълшебни помади, тибетски отвари, китайски чудеса и луди, които спят в хладилника си. Покрай природните начини да съхраним лицето си опънато като чаршафите в хотелска стая се мъдрят, разбира се, огромен брой оферти за скъпи процедури и козметични иновации. Може да е криза, но докато вървят хора по тази земя, суетата им ще движи колелата на световната икономика.

Това ми е ясно. Не разбирам обаче защо десетките съвети на тема „вечна младост” трябва да ухаят на камфор и каша от люспи на варан за премахване на старчески петна. Защо свързваме вечната младост единствено с външния си вид? Че суетата ни изяжда акъла, знам. Но толкова ли е просто всичко, че се свежда само до кожни изменения и мечтата да запазим по някой косъм на главата и за пенсия?! Първото, което ми хрумна, когато решихме да посветим броя на вечната младост, беше проблемът как се пази духът млад. Как се прави така, че да не ти се доспива в 8 часа с кокошлетата? Как се съхранява ентусиазма на 20-те и патосът на 30-те? А нужно ли е, ще попитат някои (прехвърлили 30-те). Че лошо ли е да имаме повече енергия, да се прераждаме с всяка нова идея и с всеки изблик на мерак?! Лошо ли е да можем да танцуваме цяла нощ, а на сутринта да не сме уморени, а щастливи?!

Като ученичка бях по-пълна от сега, но носех поли, които едва прикриваха марката на бельото ми. Освен това ги носех с кубинки. През лятото. И през зимата. Кога всъщност станах „важна” 36-годишна жена, която се чувства най-свободна във влачеща се по улиците пола, има балеринки във всички възможни цветове и разделя гардероба си на зимен и летен?! През 93-а фучах по улиците с минижуп и кубинки, обичах зимата, обичах си гаджето, обичах да ходя на училище и силно мразех да ми цъкат с език бабички. Сега е 2012-а. Фуча по улицата - за целта съм си набавила двигател 1.8i, както и климатроник. Обичам да ходя на работа, но не през зимата, а напоследък не и през лятото. Нямам мъж, когото да обичам. И цъкам с език на учениците, които се натискат във входа ми.

Липсва ми да съм онова момиче, което бях през 93-а!

От друга страна не съм забравила наивността. Харесвам наивността, защото я свързвам с добротата, не с глупостта, както е прието. Но наивността на младостта не ми липсва и не ща да се връщам към нея. Тя беше хладното оръжие, с което се самоуби онова момиче с мини полите. То беше убедено, че ще хвърчи с кубинките в облаци от въодушевление и че няма сила, която да прибере крилете му... и кубинките. Първо се скъсаха кубинките. После му скъсаха сърцето. И животът започна да тече нормално.

Липсва ми да има хора край мен, на които им хрумва, че да се отиде до Созопол сега, в тази игрива нощ, без условности и подготовка, е една чудесна идея. Липсват ми, но не знам как бих им отвърнала. Ами кога ще си дам молбата за отпуска? А кой ще заведе детето на училище? Ами резервации?!

Хипарията ни правеше красиви.


Това е другата гледна точка, която Гугъл не ми предложи. Всички млади хора ли са хубави? На кой да е млад човек ли бихме влезли в кожата след определена възраст? Едва ли. Някои от днешните 15-годишни не въплъщават младостта, към която пазя свиден спомен. И това не е цъкане с език. Просто в младостта, която харесвам, не ни пукаше за нищо, което може да бъде купено. Терминът „хейтване” не съществуваше дори и на български. Лошите момчета, които пиеха повече и ни вдигаха полите, пак бяха актуални, но все още считахме за секси, ако имаха големи библиотеки, а не големи ауспуси.

Сега се сещам защо никога няма да се вманиача по идеята за вечна младост. Защото зная кое е най-хубавото на младостта и то не зависи от състоянието на кожата или ставите ми: вечно вълнуващото чувство ЛЮБОВ. Простете клишето, но не си прощавайте, ако сте забравили как се хвърчи от любов. А кубинки се продават и на щанда за възрастни.



Текстът е публикуван в бр. 296 на сп. "Всичко за жената" (16 - 29 август 2012).

Коментари

  1. Интересна гледна точка с много поводи за размисъл. Какво става, ако пеперудите в стомаха вече ги няма, а си обвързан и не можеш да разпериш криле? Това по- възрастен ли те прави? Или ако си фриволен и влюбчив, това обезателно ли означава, че си по- млад? Просто си разсъждавам в писмена форма. В действителност мисля, че разбирам какво искаш да кажеш. А и кубинки не съм носила:)

    ОтговорИзтриване
  2. Току-що, ама наистина току-що, четох в любимия ми блог за едно сладко от червени чушки, за едни телешки бургери, за едни такива неща, и се размечтах за полянка и приятели, и деца, и кучета, и фотоапарати, и танци, и пеперуди, и мирис на барбекю. Мисля, че младостта е в желанието за живот. В усещането за хубав живот. А кубинките са аксесоар! Искаш ли да си намерим заедно наесен по един чифт? Еднакво трудно ще ни е с големия номер, но навремето моите кубинки бяха номер 39, при положение, че нося 41. Сега такива "жертви" няма да правим, нищо че това ще ни различи от младите фурии, които биха ги направили на наше място. Те са просто неразумни :))

    ОтговорИзтриване
  3. Всички млади са красиви, младостта е красота само по себе си :)
    Но на мен най-много ми допадна изречението ти, че хипарията ни е правила красиви, в нея наистина имаше много чар, много романтика, много младост и доза невинност... Духът на един период :)

    ОтговорИзтриване
  4. Ако сега ти се обадя и кажа: Хайде към Созопол ! - докато си навържеш кубинките, мисля че ентусиазмът ще се е изпарил :):):) Нека все пак не забравяме, че може би само дамски корсет, се връзва по-трудно от кубинки, а това дава твърде много време за размисъл, особено когато си на около 35... :):):)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не съм фен на корсетите, обаче познавам хора, които ако ми се обадят и кажат "Хайде сега към Созопол", връзвам кубинките, които купих вчера, и тръгвам! Не знам кой си, но нищо чудно да си някой от тях :))

      Изтриване
  5. Сашо Геров съм, натраках анонимен подател, не защото искам да се правя на тайнствен, а просто защото нямам регистрация и малко бързах :)... Тривиално, но факт! Относно Созопол - изкушаваш ме да те пробвам някой път, колко си спонтанна :) .... но ще бъда милостив към теб, нека поне температурата навън се качи над 20 градуса!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Саше, ако имам време да си подам молбата за отпуск и да вържа кубинките, може и да тръгна. Макар че точно това казвах - липсват ми не само хората, които биха го предложили.. Не знам дали бих тръгнала веднага, но знам, че ми липсва момичето, което тръгваше веднага. Някой някога пак ще ме пробва, тогава ще видя :)

      Изтриване
  6. Стискам ти палци да го намериш този някой, заради който би тръгнала без да се замислиш :)! Смятам, че на всички нас (прехвърлилите 30) ни липсва спонтаността на онова време, ако някой каже друго, по-скоро ще излъже (или нас или себе си)... Така че, температурите качат ли се над 20 градуса, подавай една молба за отпуск с отворени дати, за всеки случай :), пък каквото сабя покаже.

    ОтговорИзтриване
  7. Благодаря! Обещавам да съобщя официално, ако хукна спонтанно към Созопол :)

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации