Ас съм мъш!

Вчера  седемгодишният ми син написа „Ас съм мъш”. А аз реагирах по най-тъпия начин. Разсмях се и му показах грешките. Той ги поправи засрамен. И написаното внезапно стана по-малко ценно.

Другия път едва ли ще ми покаже изобщо. Така ми се пада.

Замислих се колко пъти съм го правила и се изплаших. Колко пъти съм неглижирала нечий порив да покаже, че е мъж. Не защото ме притеснява идеята за превъзходство на „силния пол”. Напротив – харесвам я. Не обичам еманципацията, по-често ме е срам от нея. Въпреки това съм поливала неведнъж грубите й, студени корени. Несъзнателно. От глупост. И защото имам твърде лъскава представа за мъжествеността. Сякаш можеш да се присмееш на грешките й и да очакваш, че тя няма да изпита срам?! Именно защото е мъжественост. Точно обратното.

Тя вероятно е не по-малко чуплива от нашата женственост. Когато се счупим взаимно, какво следва? Нито единият, нито другият може да събере всичките си парчета. Те се търкалят омешани на пода – унизени и омърляни. В обидата и срама трескаво заграбваме разпилените части и се връщаме към някаква мнима цялост, съдържаща вече и чужди парчета. Жените започваме да цепим дърва, мъжете ни тръгват да бродират пейзажи. И започваме да се харесваме още по-малко. Ние си мислим, че е безобразие да ни оставят да се вихрим с брадвата. Те вероятно са бесни, че не се нуждаем от тях. Разбира се, това изобщо не е вярно.

Знам, че със следващите думи ще си навлека възмущението и омразата на купища силни и  можещи жени. Такива, които повече от всичко се гордеят с титлата си „успешна” (няма такава дума май, но пък е модерна). Убийте ме, но казвам моята истина. Искам да бъда слаба, крехка, нежна. Да откривам с възторг мъжките сила и замах. Да ги възхвалявам с думи, с тиха гордост и със влюбеност. Да, мога да си сменя гумата и да управлявам лодка, но предпочитам да правя торта и да пея приспивни песни. Искам да бъда от слабия пол. Та аз съм от него, извинете! Искам мъжът да ме пази от целия ужас наоколо и от онзи в мен. Знам, че ще ме линчувате, но парите нямат нищо общо с мъжеството. Достойнството има, великодушието – също.  
Момичета, не ме убивайте с камъни, но искам да бъда притежавана. Не ми трябва волност, ако няма с кого да споделя радостта от нея. Не мога да бъда робиня, но мога да принадлежа. Не мога да приема плачливост, но мога да обожавам нечии сълзи.
Не хвърляйте нагорещените си маши по мен, но аз искам да бъда превъзхождана. Не мога да се влюбя в по-малко умен мъж. Трудно ми е да страдам за по-слаб от мен. Невъзможно е да остана будна за мъж, по-малко интересен от сънищата ми. Искам да изпитвам възхищение. Ако ще, да дойде с тревога. Не мога да се примиря с комфорта на безразличието. Не е за мен инерцията на относителното щастие. Ако някъде по този свят броди с твърди крачки Любов -  мощна и разкошна, егоцентрична, помитаща и наркотична, аз няма да се скрия в мазето на някоя удобна емоция, ами ще Я търся. И ще търся онзи мъж, който също не може да живее без Нея. Ако ще, нека е "мъш"! 

А пък Любовта греши, това е нейно право, неин чар и задължение. Ако тя може, защо ние да не трябва?

Не искам да вменявам на сина си безпогрешност. Вчера вечерта се прибрахме, аз трескаво се впуснах да шетам. Той седна с електронната си игра и се отнесе. Чувах как се избиват неговите рисувани нинджи, а тялото му много смешно се извиваше по посока на битката. Сбърчил вежди, концентрирано нападаше електронните си врагове и мърмореше нещо под носа си. Момчешка му работа! Изведнъж се откъсна от това, обърна се към мен и каза: „Мамо, много се трудиш! Седни да си починеш малко. После пак.” И продължи да трепе нинджи. 


Коментари

  1. Чудесно си го написала!Моето момченце е почти на същата възраст и прави същите грешки.Понякога и аз съжалявам,че съм го поправил,но ти си събрала куража да го напишеш.Не!Няма да те убиваме с камъни,всичко е толкова логично,така както си го написала!Все си мисля,че и другите жени разсъждават като теб,но не искат да го признаят.Жената е създадена от природата да бъде нежна и крехка а мъжът е по силен и трябва да я закриля.В съвременното общество ценностната система е доста изкривена а хората се срамуват да признаят истината,защото ще ги изкара слаби в очите на другите.Браво за куража!Браво за това,че си толкова искрена!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Криворазбраната еманципация подтиква жените да бъдат мъже или да се опитват да господстват над мъжа. Правилно разбраната „еманципация” („освобождение” от лат.) им дава свободата да принадлежат на съпруга си по своя воля, съзнателно, не по закон и обществено мнение, а по любов. Ти си една от първите птички на това осъзнаване.
      Страхотен език, силна, макар и непретенциозна образност. Много ме кефи, как си прозряла дълбоката, божествена символика на „дребните” делнични неща. Поздравления! Почитания, най-добри пожелания!

      Изтриване
  2. Ако питаш мен точно "успешните" имат нужда да са слаби, крехки и нежни. Поне за малко. В природата на хората е да се събират да живеят по двойки. Предполагам, че основната идея е да се допълват.За съжаление всички опити за доминиране или оттегляне водят до счупване и нараняване и толкова трудно да живееш в синхрон с някой...

    ОтговорИзтриване
  3. Прекрасна статия. Истинска. Преди около три години, след години катерене по йерархичните стълбици, в един момент ми просветна, че не искам да бъда мъж, а жена - "Искам да бъда слаба, крехка, нежна". Опитвам се!

    ОтговорИзтриване
  4. Невероятно! Тази статия мисля, че съм я писала аз! Мила, не те познавам, но ми се иска да те прегърна!

    ОтговорИзтриване
  5. Лулу, съвсем съм съгласна! Истинска нужда от сила до себе си имат тези, които се нагърбват с многости, или пък съдбата ги нагърбва. Тази статия предизвика невероятни коментари в webcafe (http://www.webcafe.bg/id_797807428/fpage_0/#Comments). Разговорът се изроди до "жени-кучки и използвачки", "балами", активи и амортизации, мъжете нападнаха жените, жените нападнаха мъжете е мен :) А аз просто исках да кажа, че не всички жени имат нужда да се борят с мъжете. Някои имат нужда просто от партньор, с когото да са в баланс, не в битка. Моят личен баланс не може да бъде постигнат с мъж, когото уважавам по-малко, на когото не мога да се възхитя. Ако имам такъв, защо ми е да го "боря"?
    Ласка, благодаря ви! Ще ми е интересно да ми разкажете повече. Ако ви се иска, пишете ми, за да ми дам моя мейл.
    Скъпа Анонимна, аз също ви прегръщам! :)

    ОтговорИзтриване
  6. И към първи Анонимен - приятелю, успех и поздрави и на вас!

    ОтговорИзтриване
  7. Здравей, много исинско. Твоя малък МЪШ има невероятня мйка, която осъзнава малките неща. Прекрасно е, че можеш да видиш това което остава невидимо. И си мисля, че той ще продължи да споделя, важното е да не се чувства критикуван, а обичан и разбере, че човек правейки грешки, всъщност се учи. И правенето на грешки е пътя който ни води към по-добро, път към израстване . Важно е да знаем че от грешките учим, но важно е да знаем че трябва и да си прощаваме за тях и да продължаваме да се развиваме :). Чудесна си :)

    ОтговорИзтриване
  8. Благодаря, Анонимен! :) Странно е, но често имам чувството, че греша повече от него, малкия и неопитния. Желая ти щастие с малките неща!

    ОтговорИзтриване
  9. Прекрасно!! Толкова хубаво четиво :)

    ОтговорИзтриване
  10. За жалост не всеки може да си позволи да бъде "слаба, крехка, нежна" колкото и му се иска. Борбата е ежеминутна. Малко ме натъжи, но много ми хареса. Благодаря!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Вярно е, то е лукс, а борбата - отправна точка на всичко. Докато имаме надежда, мисля си, борбата ще изглежда красива! :)

      Изтриване
  11. Прекрасна Мила, очароана съм от начина ти на писане..,а значи и от начина ти на мислене. И най-вече от смелостта ти да заявиш всичко това и да се разголиш,показвайки се най-истинска. Такава си ти,една -една нежна и съвсем истинска жена..намушкана в дочени панталони..за кратко,по неволя..Ние хората сме като змиите.Сменяме кожите....сваляме дрехите..и всичко това,когато го решим. Решавай,Миле,РЕШАВАЙ..

    Не съм анонимен,но просто нямам профил....Прегръщам те.
    Виолета

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Виленце, прегръщам те и аз. А решението е взето, чакам помощ в осъществяването :)

      Изтриване
  12. Поздравления!http://vbox7.com/play:7b517b8f&al=2&vid=5249344

    ОтговорИзтриване
  13. Поздравления за чудесно изразените мисли. Имам себе си за силна жена, но чувствам и имам нужда точно от нещата, за които пишете... Благодаря Ви!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Двете неща според мен не се взаимоизключват :)
      Аз ви благодаря и ви желая да почувствате желаните неща като изживяни!

      Изтриване
  14. Брилянтно! Истината винаги е толкова простичка - " ... искам да бъда притежавана. Не ми трябва волност, ако няма с кого да споделя радостта от нея." Поздравления за мъдростта и чудесния стил :-))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря! Все още се надявам на известна аматьорщина в мъдростта. Иначе бих се почувствала остаряла :)

      Изтриване
  15. Звучи много добре, но малко изкуствено, дано не се обидите, така го чувствам... Дори краят не ме трогна, а засили това усещане.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Няма нищо обидно в чувствата на хората. Важно е да ги има! :)

      Изтриване
  16. "Ако някъде по този свят броди с твърди крачки Любов - мощна и разкошна, егоцентрична, помитаща и наркотична, аз няма да се скрия в мазето на някоя удобна емоция, ами ще Я търся."

    Много въздействащо, силно и стилно! Както целия текст впрочем. Наистина имате талант! Раздвам се, че ви открих.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз се радвам! И ви благодаря от сърце, много ми е мило! :)

      Изтриване
  17. И аз май извадих късмет в този намръщен следобед с това , че Ви открих съвсем случайно.Изчетох всичко написано и толкова ми хареса , че се страхувам да направя комплимент за да не прозвучи като клише.Толкова"мои" неща прочетох , че дори ми е странно да говоря на "Вие".Невероятна си , поздравления!С нетърпение ще чакам да прочета още и още... аз съм Мария

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации