Химична реакция на непознанството

Говорят за химия, но нямат сносно обяснение. Какво е това, което протича между двама и което често е видимо само за тях? Защо е странното усещане, че правиш любов с някого, а може би дори не го познаваш и дори не го докосваш? На всеки се е случвало да усеща поглед, прикован във него. Или да влезе в огромна зала, пълна с хора, но да вижда само един. Обясняваме привличането с химия. Отблъскването – също. Щом няма по-обективни оправдания за тази странност. Тя те мята във въображаем свят. Някъде между реалността и фантазията. Повече във фантазията, макар че каква ти фантазия, щом можеш да назовеш другия участник, мястото, времето и посоката – привлечени или отблъснати един от друг. Химията - странно усещане за взривооопасност. За неконтролируемост. За мощ и беззащитност. За взаимодействие с математическа точност и научна буквалност.

Но всеки знае какво е химия. Независимо дали е химия.

Тези дни съм елемент в проста и недвусмислена химическа реакция. Срещам един мъж по нашата улица. Не го познавам, не зная нищо за него. Веднъж беше с палто. Това беше една от подробните информации, които получих за него. А, веднъж беше и с жена. Това също беше доста информативно. През останалите дни е облечен почти по един и същи начин. Ходи по един и същи начин. Ухае по един и същи начин. Но се държи различно – или избягва погледа ми, или не може да откъсне своя от него. Аз – също.

Върви високо изправен, надменен. Когато ме доближи, уверената походка омеква. Сигурна съм, че само аз мога да видя това. Вероятно и жена му. Няма кола. Няма куче. Не общува с други. Никога не говори по телефона. Никога не е придружен от някой друг. Веднъж имаше един, който изглеждаше да е с него, подтичваше отзад. Но мъжът така се бе взрял в мен, че за секунда подтичващият изостана далече. Не познавам този мъж. Само го усещам. Общуването ни се случва в онзи въображаем свят, за който самите ние не знаем нищо. Слаби сме да влизаме там сами. Имаме нужда един от друг, за да можем да пристъпим в него. Когато сме вътре, общуваме. При това интензивно. А времето протича като в онзи филм с Леонардо ди Каприо, в който сънуваха. Сънуваха и сънищата си. „Генезис”, нали? Винаги им се струваше, че е минало много повече време от реалното. Минаваме един покрай друг и това отнема цели денонощия. Никой не може да го види. Знаем го само аз и той. Знаем какво ще ни се случи и как ще се чувстваме след това. Знаем, че това е възможно само на тази улица и само, докато се разминаваме в безопасна тишина. И го пазим. Усещането за друг свят и ние – сами в него. Слаби, управлявани, невярващи, но сами. Не сме ние. Ние искаме още. Но не си го позволяваме.

Общуването се случва напълно неконтролируемо. Тези срещи ни лишават от всички механизми на социалните единици. Сриват се защити, олекват забрани, гърчат се в безпомощност две горделивости. Тези срещи се дирижират от друга сила, външна за нас и познатото ни. Тя управлява волята ни и прави физиката слаба. Хора на конци. Водени от необяснимата сила на най-обикновено иначе привличане.

Разминаваме се трудно. Като малка имах сънища, че някой лош ме гони. А краката не ме слушат. И не мога да му избягам в тъмното. Това е кошмар, който изживявам наяве. Само дето не е кошмар, а най-питателна форма на зависимост. Съзнавам, че походката ми се разклаща, когато го доближавам. Не контролирам мускулите си, разумът като че не е моят, друго ме движи. Всеки път минавам близо до него. Когато успея да се овладея, той не успява. И винаги минаваме близо един до друг. Почти се докосваме. Подушвам го. Той ме подушва. Единственият истински контакт, предизвикан от неистински за окото и разума сили.

Понякога се чудя какво щеше да е, ако някой от нас нарушеше непознанството. Имаме обаче железни причини да го пазим. Аз – неговата жена. Той – моя син. Аз се страхувам да наруша непознанството, за него не зная. Зная единствено какво се случва в момента, в който непознанството няма никакво значение. И това ми е важно.

Тишината, в която минаваме един край друг, няма нищо общо с гръмотевиците, които разрязват атмосферата, когато минаваме един през друг. Отново – може да е тихо наоколо, но във въображаемия ни „химичен” свят трещи и гърми бясно откровение.

Не го срещам всеки ден. Но всеки ден се събуждам с въпроса какво да облека, защото мога да го срещна. Всеки ден търся причини да мина още веднъж по улицата. От единия край до другия, още веднъж, и още веднъж. И всеки път се тревожа, че може да ме наблюдава от някъде. От някоя сграда, от някой офис. Липсата на причина да мина няколко пъти по улицата е очевидна.
Няма значение. Дори да гледа, никога няма да се наложи да му давам отговори. А и аз ги давам всеки път, когато се разминем. Той знае защо.

И той като мен знае, че един до друг бихме изглеждали като страхотна двойка. И той като мен знае, че при други обстоятелства тази химия би довела до размествания в една, две и повече съдби. Или намествания... Връзката ни би била възторжена, неописуема, гръмогласна, значима като всяка среща на въображаемите ни светове. И по-добре от мен знае как би накарал тялото ми да разговаря с него, как би ме подчинил и притежавал. Аз пък знам какво бих му дала. Ако и той знаеше, би могъл да си помисли дори да счупи непознанството ни. Знам и какво бих му отнела. Той не знае, но дори това си струва. И въпреки всичко непознанството ни е най-ценното нещо, което имаме. Защото и двамата знаем твърде много за реалността.

Коментари

  1. Prekrasna publikaciq...opisala si ne6to, koeto mnogo hora sme prejivqvali po istinski, vylnuva6t na4in ! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Ивалина (какво хубаво име), благодаря! За това може да се пише безконечно. Да се изживява всеки път като за първи, да се търси и да се провокира. И най-хубавото е, че остава недоизказано, неформулирано. Кой знае, може пък да е хубаво и другояче... някак и някога за някои от историите ни разбираме, за други - не.

    ОтговорИзтриване
  3. Хубаво е, че има такива химични реакции в ежедневието ни, за да има малко пламък, на който да сгреем и съживим душите си!Достави ми огромно удоволствие четенето, за което Благодаря!
    Светлина А. :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. И на мен ми достави огромно удоволствие четенето на последните няколко реда, та и аз благодаря! :)

      Изтриване
  4. Хубаво е ,че има толкова талантливи хора като теб ,за да могат да опишат до съвършенство точното усещане за тази химия.Усещането ме върна в други измерения , за което ти благодаря !

    ОтговорИзтриване
  5. Толкова е хубаво това, което пишеш... Благодаря!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации