Платно от думи

или Шепа редове за нищо важно


Имам един приятел. Когато дълго не пиша, ми е гузно. Защото всеки път, като пиша, той казва, че се чувства добре да чете. Едно от последните му писма до мен беше озаглавено: „Живея от твоя статия до твоя статия”. Не знам какво намираш в тях. Може би твойте празни мисли се оглеждат в мойте празни мисли и си казват: „Здрасти! Няма споделена празнота, а?” Или някво друго клише. Ей това, приятелю, е за теб. Мога ли обаче да не казвам нищо в него? Само да ти го напиша. Наниз от думи. Шепа редове. Нищо и никакви. Ама посветени. Не от сърце. Днес всеки подава сърцето си за нещо незначително. Не е от сърце, но е от времето ми за сън.

Ако не пиша често, не е щото нямам време (макар че наистина нямам време). Не е от нямане на вдъхновение или поводи. Те се случват постоянно, навсякъде. Няма причина да не пиша освен тази, че всичко ми изглежда изтъркано. Всяка дума преди тази и всяка дума до края ще са ми изтъркани. Ако ги излъскам, ще ги изтъркам още повече. От известно време имам усещането, че плувам в претоплена манджа, в свят втора употреба, в нещо средно между холивудски буламач и евродепресия. И не, това не ще да е няква предменструална лакардия. Не съм в състояние на понижен тонус с крещяща нужда от шопинг или секс (на ти още изтърканост). Напротив. Поизбелените неща ми идват идеални понякога. Уютно е сред тях. И често са по-стилни от останалите - недодяланите. Обаче да ги описвам мога по-лесно в текст, който съм кръстила „шепа редове за нищо важно”.  

Веднъж ме попита дали мога да рисувам с думи. Иска ми се да можех и с пръсти, но в старото ми училище още е жив спорът дали нарисуваната от мен ябълка прилича повече на маймунски задник или на селска кратуна. Ако можех да рисувам обаче, бих ти нарисувала картина...

Кристална лятна утрин. Моторът на кола мързеливо дърдори по тесен селски път. Толкова е рано, че нощта и утрото се спобутват сънени под чаршафите. В този час на никой не му се поема инициативата. Цветовете навън са още сълзи, а не цветя.  ТЯ спи на седалката до НЕГО. Всъщност не спи, а сънува будна, със затворени очи. Не иска да заспи, защото не иска да изпусне и миг от това да бъде с него. Ароматът на кожата й е поел от аромата на неговата. Или това е от дънковата му риза, с която е завита? Ръцете му са върху волана, но усещането, че са върху бедрата й, е напълно реално. Дрехите й са на дупки от допира му. Всяко парче плат, което е докосвал, е опожарено, а въглените – хвърлени на място в нея, по-дълбоко от известността. Двамата и автомобилът преминават през диви места и безлюдни села, през високи влажни гори и безкрайни бледи поля, през тишина и през самота, през свят без знаци и тротоари. Тук-там неравният път изважда автомобила от дрямката и го разтриса конвулсивно. Когато колата подскача, телата им се повдигат, а нещо в багажника издрънчава. При всяко повдигане тя губи частица от унеса си, но продължава със затворени очи. Знае, че ако ги отвори, ще погледне навън и красотата на заобикалящия ги свят ще я изплаши. Светлината, прашният път, пухкавият облак, дивите храсти – всичко е твърде красиво, когато е част от света, в който е и той. И твърде страшно, защото може да бъде изживяно бързо. А колкото по-бързо го изживее, толкова по-бързо ще го загуби. Това е твърде жестока мисъл за финал на такава нощ.

Ето я картината ми за теб, приятелю. Картините нямат подробни сюжети, нали? Не се развиват в серии, в части, в продължения и с бележки под линия. Те са просто кадри, които са достатъчно наситени, за да носят целия сюжет в себе си. И достатъчно семпли, за да подпалват въображението.

Как ти си представяш тези двамата? На колко са години? На 19 или на 35? Тя с дълга коса ли е или с къса момчешка прическа? Той какъв иска да стане? Писател или рокмузикант? А може би мечтае да прави колбаси? Какво пък, големите хора нямат задължително големи мечти. Обратно – красивата любов се случва само на красиви хора. Така вярвам аз. От кога се познават двамата? Накъде са тръгнали? Гони ли ги някой, чака ли ги? Как правят любов? Красиво ли е? 
Как ще свърши тяхната история? Или никога няма да свърши... Е, сякаш за последното сме единодушни. Ще свърши, за да донесе болка и същинското вдъхновение. Малко са красивите любовни истории без болка. И без край. 

Ще се омъжи ли тя за друг или винаги ще го обича? И въпреки това ще се омъжи... Ще намери ли той друга и ще може ли да ги сравни дори за ден?

А ти познаваш ли ги?

Рисувах, а сега ще спра, защото отговорите на всички въпроси се размазват болезнено по платното. Ти нарисува ли нещо по-бистро, приятелю?

Коментари

  1. Не Мога да Живея без Любов,
    едва ли би разбрала тези думи
    изречени от мЪ(ш) на Вид Суров
    Но пазещ КреХки ЧуСтВа
    от РоДнИтЕ ТИ ПлаНиНи и ДруМи...

    ОтговорИзтриване
  2. Не Мога да Живея Без ЛюБов
    едва ли би прочела Тези ДуМи
    засипа ГИ с реки от сълзи в ПуРПуРниЯ РоВ
    за Да ЗаЩиТиШ ДуШаТа СИ оТ МеН и ДрУгИ ХуНи...

    ОтговорИзтриване
  3. uB Kpy aGaIn wItHoUt PaIn :-o))) KiSSeS16 януари 2012 г., 9:20

    Не Мога Да Живея Без Л Ю Б О В
    и за У с М и В К а Та ТИ бИх преплувал оКеАнИ,
    и ЗнАй ПО вСяКо ВрЕмЕ сЪм ГоТоВ
    зА усТнИтЕ ТИ да Се БоРя с В е Л и К а Н и...

    ОтговорИзтриване
  4. tHiS Can Be oNLy a <<< CaPrIcOrN LoVe >>>

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации