Ревю на TILT

Глупости, какво ревю?! Нищо не разбирам от кино. Употребявам го като техниката – дори не знам какво има в бракмите, но ми носят огромно удоволствие. Та за TILT.
Някой твърде бързо и лекомислено беше направил некролог на българското кино. Преди да си изплача очите по него, отидох да гледам TILT.
А TILT ми хареса.

TILT ми хареса, защото не чух никой да казва, че „за български филм е хубав”.
Хареса ми, защото дори не се изкуших да си го помисля. Филмът просто ми хареса.
Хареса ми TILT, защото никъде не ми дотежа голямата слабост на българския творец – неговото его.
Хареса ми, понеже не се обади старата травма. Дето съвременни хора на изкуството издялкаха в душата ми по-дълбоко от самата история – травмата от прехода, болката на „загубеното поколение”, на „жертвите на социализма”.
Хареса ми, защото диалогът не беше от кръпки. Творецът не беше „слязъл” до „езика на юношите”. Само го беше записал на лента.
TILT ми хареса, защото, преди да го гледам, не харесвах особено Явор Бахаров, а след като го гледах, ми се искаше да го прегърна. Талантливо копеле.
TILT ми хареса, защото не преувеличи историческите обстоятелства, не изинтелектуалничи върху тях, а само ги употреби, за да разкаже любовна история.
Хареса ми, защото тази история се случва извън времето и извън географията. Но аз съм била в нея, ти – също.
Хареса ми как се влюбиха Беки и Сташ – просто, тихо и завинаги.
Хареса ми погледът на Сташ, докато мислеше за Беки на километри от нея. Сам в тъмната стая. Или имаше още някой там...
Хареса ми как фонът на историята те завлича елегантно в годините, когато падаха портрети на Тодор Живков от стените. Падаха едни, за да се издигнат други – още по-лоши от тях. За добро или зло без това пропадане нямаше да сме същите.
Хареса ми, защото историята е история на всеки, който е обичал за първи път, мразил за първи път, ял бой за първи път и е бил предаден за първи път.
И заради онзи „първи път” – зад вратата на детската стая, под носа на вашите. Ушите ти бучат, кожата лепне, подът под босите ти крака чезне, останал е само спомен за неговия хлад.
Чух критика, че за пореден път консумираме един и същ филм, дъвчем една и съща история. Но мен ме докосва. На който му писна, да гледа Джейсън Стейтъм. Той разказва много оригинална идея.
И любов сме правили хиляди пъти, но ако хиляда и първият е добър, отново се изтягаш щастлив между чаршафите.
Харесаха ми сцените в Германия. По това време за българите там не беше ни повече, ни по-малко. Кал под ноктите и на нокти за визите. Останалото си таковало таковата (или както там го каза лирическият герой, който им превеждаше).
TILT ми хареса, защото не ме накара да се засрамя. В нито един момент. Дори сцената, в която българи емигранти крадат микровълнова печка, беше забавна, а не гротескна.
Хареса ми какво написа Любен Дилов–син за книгата си TILT: „Тази книга се пише в момента, докато четете тези изречения. Може би я пишете всъщност вие. Може и нищо да не излезе, както в любовта, но усещането е неповторимо!”
TILT ми хареса, защото по него няма бойни рани от нечия амбиция. Само една-две синини следствие силно вълнение.
Хареса ми Радина, която гордо доведе баща си на премиерата - гордия си баща.
Хареса ми решението на Сташ на финала. Някои казват, че филмът нямал хепиенд. Момчето отишло в затвора, а можело да иде в Германия. Харесва ми да си мисля, че това беше хепиенд.
Харесва ми как изиграха този енд. Без думи. Дори без ръце.
Харесва ми да си мисля, че Радина и Явор са толкова добри за ролите си, защото биха сторили същото.
Много от нас взеха подобно решение. Мнозина имаха самолетни билети. Но предпочетоха десет години студ и празнота с вързани ръце. TILT ми хареса, защото тези десет години отдавна свършиха. Време е за нова игра. Всъщност тя вече е започнала.

Коментари

  1. Чудесен филм! Изпълни ме!
    Благодаря за ревюто :]
    Опитах се да се сетя нещо с подобна тематика, за да върна жеста, но първосигнално ми дойде друго, така че go-вам with the flow: Paris, je t'aime :]

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации