Какво ти сторихме, Любов?

„повечето българи не вярват в любовта, защото живеем в България и сме се сблъскали с реалността”, из форума на hiclub.bg




Здравей, Любов! Как е? Омръзна ли ти вече от нас? Хора те експлоатират, омаловажават, изтъркват, лигавят се върху теб - сигурно ти омръзна. Задушаваш ли се от наближаващия празник? И милионите малки работници с дръпнати очи, които коват радостта от честването ти върху грозни сувенири. Китайската народна република работи неуморно над твоя образ. Особено по това време на годината. Пълни плюшени форми на животни, стискащи в лапите си сърца, та се къса. Кръщават ги на теб. Пише Love на корема на всяко. Сигурно ти е гадно.
Изстискват те всяк’ви идиоти. Туроператори, мобилни оператори, винопроизводители, свещопроизводители, всъщност абсолютно всички производители, ресторантьори, позьори, киноаматьори, ето сега и аз. Патентоват смешни думи и безумни идеи, а точно ти нямаш никаква защита. Всеки може да се упражнява върху теб, да печели от теб, да спекулира, да преиграва, да се прави на теб. Съвременните поети се чувстват по-велики, когато те нарекат с мръсни думи, и са непобедими, когато успеят да те отрекат.

Любов, едно момиче в нашия форум написа, че в България няма що да празнуваме Свети Валентин. Тук реалността не позволявала да се разсейваме с любов. Това момиче, разбира се, е твърде младо създание, за да може да оцени с такава безнадеждност реалността. Но тя слуша родителите си, чете вестници, гледа новини, а в маршрутката е подложена всеки ден на голямото народно тюхкане. Това са гарантирани източници на безнадеждие, Любов. Хранят те на равни дози с шок, безсилие, омраза. Систематично, без отговорност към крайния резултат. Ето го и него – това дете е повярвало, че няма що да те чака. Че няма да си проправиш път през боклуци, кризи, СРС-та, корупция, други боклуци, свински грип, непосилни сметки за парно и твърде силни прогнози за края на света. Това хлапе може и да не те познае, ако те види, защото никога не е вярвало в теб.

Нашето поколение на нейната възраст живееше в сложно време. Родителите ни се караха с най-добрите си приятели, братя се разделяха и семейства се разпадаха, защото едните ходеха на митинг пред „Александър Невски”, а другите – пред паметника на Съветската армия. В онова време пазарувахме олио с купони (бел.авт. - купон не е само парти!) и чакахме за кило замразени трътки от пет сутринта. Тогава пред всеки скромен дюкян дебнеха мутри, а за излизане от страната се минаваше през гигантско унижение в някое посолство. Разделяхме се с най-близките си приятели, защото всички панически бягаха надалеч. Но пак те имаше, Любов. Ти беше част от всяка тайфа, от всеки ученически дневник. Познавахме те и трудно губехме усещане за теб. Не мислехме, че е възможно някога да си отидеш. Освен за малък миг, за кратка почивка. Ти беше единствената позната, която няма нужда от виза, за да емигрира. И едничката, която остана. Знаехме си, че и след пет океана изплакани сълзи пак ще доплуваме до бряг с твоето име. Ти беше даденост. Ние бяхме безгрижни. Макар че, да, твърдя го, живеехме в по-скапано време от днес, от времето на това мило момиче. Не беше просто зле, беше екстремно трудно. И опасно. Не го усетихме. Честно. Може би нямаше толкова медии. Не се надпреварваха коя да е по-страшна. Живеехме на други вълни, вече дори не помня честотата, но много близо до историческата същественост. И сякаш всичко беше, за да подчертае величието ти, Любов. Велика, но не недостъпна, ти докосна толкова истории, за колкото те потърсихме. Подписвахме ги с любовни стихове, а не с любовни sms-и.

Всеки е склонен да надценява големината на собствената си история. И все пак не взехме ли твърде много от теб? Оставихме ли нещо за другите след нас?... Да?! Непокътната си?! Цяла?! Тогава защо те няма в живота на тази тийнейджърка, Любов? Кога, ако не сега?!

Обидена си сигурно. Сложиха ти срок на годност. Онзи французин написа, че траеш само три години, и си спечели с това световна популярност. През какво друго минаваш, Любов? Пари, коли и силикон? Почти като секс, наркотици и рокендрол, само че в съвременен прочит. При който любовта е елемент на разточителство. А ако те сполети, на всяка цена трябва да подпишеш предбрачен договор.
Очертава се още дълго да те мерят по цените и етикетите. Стискай зъби и се опитвай да не се самоубиеш при вида на силиконови устни, които експлоатират твоята целувка като инструмент за придобиване на нови обувки.

Любов, губихме те толкова пъти. Понякога се явяваше във вехта риза от миналото, за да научим, че никога не си напускала някоя от нашите истории. Ние се изменяхме, а ти – в нас – оставаше същата. Бойкотирахме възможността да ни държиш пленници на налудничавата си константност. На теоретично невъзможната си вечност. Изменяхме се, но оставяхме непокътнати теб и онази част от себе си, заради която някога някой много значим ни бе обожавал.

Иска ми се и това момиче да мине оттам. Да понесе безобразно силната болка. Ще трябва да китосва фасона си, да наторява интелекта си, да калява характера. Но ако има сетива, онази малка смела дама, която преди цяла вечност успя да завладее първото важно сърце, ще върви плътно до нея. И никога няма да й позволи да каже, че ти, Любов, си химера. Защото тя живее в България. Защото каквото и да е.

Познавам една доста пълна дама с два криви предни зъба. Лудо влюбена е в съпруга си - бивш модел и щастлив от факта, че тя прие да се омъжи за него.

Познавам един ексцентричен социопат. Едва му разбираш, като (ако) проговори, и ти е неудобно да го гледаш в очите, понеже е разноглед. В работата се запозна с чаровна млада лейди, която му прави пържени филии за закуска. И хич не им пука, че той не понася пържени филии. Опитал се няколко пъти да й го каже, но наистина нищо не му се разбира. Обичат се!

Познавам една приятна млада жена, която беше убедена, че съдбата я е поробила с мъж, когото от десет години не уважава. Срещна такъв, на чиито талант и ерудиция не може да насмогне. Ожени се за него в много елегантна рокля.

Познавам едно чудесно момиче, което винаги е мислело, че никой не го харесва. Това не е вярно, разбира се. Имаше неколцина чаровни партньори. Заряза ги всичките, искаше повече. Срещна пълната им противоположност в другия край на света, остана там. Готви на мъжа си манджи, чиито имена още не може да произнесе.

Реалността няма никакви права над теб, Любов. За разлика от онова момиче. От всяко момиче.

Коментари

  1. "Онзи французин написа, че траеш само три години, и си спечели с това световна популярност"
    Жалко, че тези, които не са чели книгата остават с такова впечатление... А в книжката, както и не само, сарказмът на онзи французин е просто средство за защита и въпреки него Любовта е там и е истинска и няма срок на годност :]

    ОтговорИзтриване
  2. Мисля тогава най-после да я прочета :)

    ОтговорИзтриване
  3. Ще се радвам да се пръкне някоя и друга публикация в последствие :]

    ОтговорИзтриване
  4. Безкрайна тема за размисъл и интерпретации. Любовта е като вярата. Дали ще вярваш в Господ, в себе си, в успеха, в шанса, в новото, в старото... Има дни, в които е до теб неизменно, други, в които я няма никаква... Дали три години, или три дни... Чувствата са преходни. Но пък нали нищо човешко не ни е чуждо, така че дали любов, вяра, омраза или друго чувство, винаги ще ни докарват до дебати. Написаното обаче ми хареса. Има много истина в него, макар и тя да не е на Бегбеде. :) А може и той да е стигнал до същата истина по някое време, кой знае.

    ОтговорИзтриване
  5. ...ние му го желаем! :) Всекиму всъщност! Да е добър от любов! Нека всеки е добър от любов!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации